Тревожно-избягващ тип привързаност: анализ
Искаш близост и в същото време те е страх да я получиш – „ела тук, махни се“.
Тревожно-избягващата привързаност съчетава силна нужда от близост и също толкова силен страх от нея. Разглеждаме как се проявява и какво помага да живееш с това по-спокойно.
Признаци
Главният белег на този тип е вътрешното противоречие. Искаш някой да е до теб, да те разбира и приема, но щом връзката стане по-близка, се появява желание да се затвориш или да избягаш.
В живота това може да изглежда така. След топла вечер вдвоем на следващия ден не отговаряш на съобщенията. А когато партньорът на свой ред се държи на разстояние, се появява силна тревога и желание да върнеш близостта на всяка цена.
Доверието идва трудно. Дори ако партньорът се държи внимателно, някъде вътре остава очакването за уловка: „Сега всичко е наред, но скоро ще боли.“ Комплиментите те смущават, а грижата може да те настройва подозрително.
Настроението във връзката често се сменя на вълни: периоди на гореща близост се редуват със студенина и отчуждение. Понякога и ти самият(ата) не можеш да обясниш защо вчера ти се искаше да сте заедно, а днес – да стоиш по-далеч.
Защо това е най-противоречивият тип
В модела на привързаността има две скали: тревожност, тоест страх от отхвърляне, и избягване, тоест дискомфорт от близостта. При сигурния тип и двете са ниски, при тревожния е висока само тревожността, при избягващия – само избягването. При тревожно-избягващия и двете скали са високи.
Това означава, че в човека едновременно работят две противоположни стратегии. Едната казва: „Дръж се близо, иначе ще те изоставят.“ Другата: „Не допускай никого твърде близо, иначе ще боли.“ Оттук и формулата „ела тук, махни се“.
Такова съчетание често се оформя, когато в детството близките хора са били едновременно източник на топлина и източник на напрежение. Детето е искало да се гушне в тях и в същото време до тях често е било тревожно. Психиката е намерила единствения достъпен изход – да иска близост и едновременно да се страхува от нея.
Важно: това не е „счупеност“. Това е сложна, но разбираема стратегия, която някога е помагала да се справиш с един непредсказуем свят.
Как се проявява във връзките
Началото на връзката може да е много ярко. Силно привличане, разговори до сутринта, усещането, че най-после си намерил(а) „своя човек“. Но колкото повече връзката укрепва, толкова повече расте и вътрешното напрежение.
В някакъв момент се появява желание да прекъснеш всичко: да намериш повод за скандал, да спреш да отговаряш, да започнеш да се съмняваш в партньора. Ако партньорът се отдръпне в отговор, те залива страх от загуба и отново посягаш към него.
Скандалите са непредсказуеми и за теб, и за партньора. Понякога ти се иска едновременно да те прегърнат и да те оставят на мира. Затова е трудно да кажеш какво точно ти трябва – и партньорът се обърква.
С времето тази люлка изморява и двамата. Случва се човек с този тип дълго да остава без връзка – не защото не иска, а защото така е по-спокойно. Или, обратно, да избира връзки, в които истинската близост е невъзможна от самото начало, например от разстояние.
Какво помага
Първо – да се научиш да забелязваш коя от двете стратегии се е включила сега. Тревога ли е („ще ме изоставят“) или избягване („твърде близо ми е“)? Още самото разбиране помага да не действаш на автопилот.
Второ – да забавиш темпото. Връзката не е задължително да се развива стремително. Можете да се виждате по-рядко, но редовно, да се запознаваш с приятелите на партньора, когато си готов(а) за това, и да не бързаш с важните решения. Спокойното темпо намалява и страха от загуба, и страха да се разтвориш в другия.
Трето – да говориш за своята особеност предварително, докато всичко е спокойно. Например: „Понякога имам нужда да се отдръпна, това не значи, че си тръгвам завинаги. Ако изчезна за ден, просто ми пиши вечерта.“ Такава договорка помага на партньора да не приема люлката лично.
Четвърто – да избираш спокойни, сигурни хора и да си даваш време да свикнеш с тях. В началото такава стабилност може да изглежда непривична или дори скучна, но точно в нея постепенно се появява доверието.
Пето – да се отнасяш към себе си внимателно в моментите на люлката. Вместо упреците „пак развалих всичко“ можеш да си кажеш: „Сега ме е страх и това ще мине.“
Кога си струва да се опреш на психолог
Тревожно-избягващият тип е свързан с дълбоки и стари преживявания и да се справиш с тях сам(а) често не е лесно. Това не значи, че с теб нещо не е наред. Просто някои възли се развързват по-лесно заедно със специалист.
Работата с психолог може да е добър вариант, ако люлката във връзките те изтощава, ако забелязваш, че отново и отново прекъсваш връзката, когато нещата станат сериозни, или ако стари спомени често изплуват и ти пречат да живееш сега.
На срещите с психолог можеш в безопасно темпо да изследваш откъде идват реакциите и да получиш нов опит: да говориш за себе си и да виждаш, че те слушат и не те отблъскват. За мнозина самите тези отношения със специалиста стават първият пример за близост, в която не е нужно да избираш между „да посегнеш“ и „да се защитиш“.
Можеш да търсиш подкрепа постепенно: да започнеш с една консултация и да видиш дали този човек и подходът му ти пасват. Имаш право да избираш и да сменяш специалиста – това също е част от грижата за себе си.
Ако за начало искаш да разбереш по-добре своя стил, направи нашия тест: 24 въпроса, около 10 минути, безплатно и без регистрация.
Статии по темата
Направи безплатния тест – 10 минути